Портретът на моя двойник

Тридесет години около името и творчеството на Георги Марков е наложено мълчаливо табу.
Онези, които във времето на „Промяната“ бяха около 30-те, едва ли са чували и знаят кой е Георги Марков. „Зашумя се“ около него, когато започна обследването за загадъчната му смърт на лондонския мост „Уотърлу“ през септември 1978 г. А смъртта му беше логична, съвсем по законите на тоталитарното общество: нарушаваш каноните, разбулваш тайните на властта, разрушаваш канонизираното „робство“ и затова Сталиновата мяра „има човек — има проблем, няма човек — няма проблем“ се въвежда в действие.
Книгата му — „Портретът на моя двойник“, излиза през 1966 г., а след 1969 г., когато писателят емигрира от България и е осъден задочно на 6 години лишаване от свобода, е само премълчана от критиката, но е една от арестуваните книги, през всичките 130 години, книга, която и до ден-днешен е в специалния фонд.
И трите новели — „Празното пространство“, „Санаториумът на доктор Господов“ и „Портретът на моя двойник“ — са обединени от една обща тревога, обсебила съзнанието — тревогата за безпътицата, за бавното погиване на творческите сили и безметежното съществуване на човека.